Published in ТРУД (24.04.2018)

Русия никога не е била интересна дестинация за мен, но посещанието ми в Санкт- Петербург завърши с план как да се преместя там в бъдеще. Вярвах че градове като Париж, Виена, Лондон са събрали в себе си гения на европейската архитектура, изкуство и история. Тогава чух, че ако човек иска да обиколи Ермитажа и отдели на всеки експонат само по 30 сек. трябва да прекара там 30 години. От личен опит разбрах, че това не е преувеличено. Петър Велики е един от най-извесните и обичани руски монарси. Той е лидер на модернизацията на руското общество, а един от неговите инструменти е културата. Петър I решава да построй перфектния град и го прави. Той привлича най-добрите архитекти, аристи, художници, за да пресъздадат красотата на западноевропейската култура в Русия. Градът на Петър е пострен върху блата и малки островчета по брега на река Нева и продължава да расте.

Всеки ден точно в 12ч топовен удар от Петропавловската крепост известява руснаци и гости за времето. Друг звук, с който свикнахме беше и звъна на църковните камбани, приветстващи мирияните на литургия. Казански събор, Спас на крови и Исакиевски събор са пазители на вярата и исотрията в буквален смисъл. Външните стени на Исакиевски събор още имат дупки от шрапнели от времето на Ленинградската обсада (1941г). Следите са оставени нарочно, за да напомнят за смелостта и издържливостта на гордия руски народ. Катедралите са украсени с внушително количество злато, мрамор, полускъпоценни камъни и стенописи. Спас на крови, например, съчетава в интериора си почти всички цветове мрамор, като най- ценния е нежно розов камък със сиви нишки. Красивите украски на храма се подсилват от цветната атмосфера около него. Сещате ли се за Нотер Дам, пазарчето за сувенири и кафенцата около нея? Е, преденесете тази атмосфера в центъра на Санк-Петербург и добавете зеленината и птичите песни от Михайловската градина в близост.

Сградите в стария град за запазили духа на класическата архитектура от 16 век, но отваряйки вратата попадаш в новия свят. Не вярвам, че има световна марка, която е пропуснала възможността на отркие свой магазин на Невски проспект- централния булевард. Малко цинично и клиширано може би, но първото нещо, за което си мисля е “парите не миришат”. Всички знаем за политическо-идеологическото напрежение между супер силите САЩ и Русия. Е това очевидно не пречи- любимото кафе на руснаците да е Star Bucks, американските коли да са признак на престиж, Burger King да е по-често срещан от традиционните блинчики (палачинки), а стилът Кардашиян да е цел на почти всяко момиче.

И все пак хитовете на Металика, изпълнени с руски акцент от уличните музиканти са приятен фон докато разглеждаш кехлибар. Оказва се, че висулките от обработена смола са не само красиви, но и носят здраве на притежателя си. Магазините за Январ (кехлибар) приличат повече на музеи, а продавачите са по-скоро екскурзоводи в историите за добива, формите и цветовете на бижутата. Не се заблуждавайте, всичко се продава, но търсете сертификата за оригиналност. Въпреки необятните възможости, които предлага осмополитният Питер, както го наричат руснаците, ние решихме да вечеряме в “Соц Кафе”. Хапнахме пирожки и грузинско вино или с други думи банички с кайма и меко червено вино. Няма нужда да казвам колко ни се осладиха.

Представете си очудването ни, когато след вечеря, когато се опитахме да си купим същото вино от магазина разбрахме, че не продават алкохол след 22ч. Е, примирихме се и избрахме силен чай за вечерта, посветена на наблюдение на корабите по Нева. Всяка нощ в 1ч мостовете над реката се вдигат, за да пропуснат колоната от търговските кораби, търсещи пристан на най- голямото руско пристанище на Балтийско море. Вдигането на мостовете наистина може да се сравни със светлинно шоу-парад на малки и големи, търговски и рибарски кораби и яхти. Толкова много думи и толкова много извървяни километри, а дори не съм стигнала до Ермитажа.

Най- големият музей в света беше целта на моето посещение. Купихме билетите за Ермитажа онлайн, за да избегнем опашката. Разгледах сайта и се оказа, че Ермитажа не е един, той е цял комплекс от седем сгради с произведения на изкуството от различни епохи и тематики. Веднага ми стана ясно, че няма да успеем да посетим всички и започнахме да приоритизираме. Спряхме се на основната сграда, която някога е била любимо място за срещи и забави на Екатерина Велика, най- големият колекционер, допринел към богатството на Ермитажа. Хората казват, че ако искаш да обиколиш само малкия дворец на Ермитажа и да отдедилш на всяка картина поне по 30 секудни, за да й се насладиш, ще ти трябват поне 30 години. Е, ние нямахме толкова време пък и потокът от азиатски туристи така силно ни повлече в някаква посока, че неусетно се озовахме в залата с картини на Мербранд. След като отделихме по 30 секунди само на шедьоври като “Завръщането на блудния син” и “Жертвоприношението на Исаак” решихме да потърсим прословутата зала на френските импресионисти. Е, залата не я намерихме тъйкато се оказа, че цялата експозиция е преместена в съседна сграда, но пък обиколихме дома за официални визити на Екатерна на дръж и шир.

След като се насладихме на историята на вечни художници като Ван Гог, Матис, Рубенс рязко ускорихме крачка, за да видим най-красивия експонат. Да, по-красив от всички тези шедьоври -часовника Паун. Златен паун, затворен в своята златна клетка, грациозно отмерва всеки час на своята “каторга” с плавно разперване на механичната си опашка. Създаден още през 17в паунът все още предизвиква възхищение и символ на изящество. Императрица Екатерина и наследниците й в никакъв случай не се жалели средства ,за да попълват колекцията на Ермитажа, а днес руснаците полагат същите усилия да ги запазят.

Килограми злато, опитни реставратори и години реконструкции са довели до вида на комплекса днес. Едно незабравимо пътуване назад във времето с искуството на най-добрите артисти на всички времена. Може би е малко “носталгично-соц” но реших, че това е момента да изпратя и картичка на родителите ми. Е, пощите донесоха вестта за моето възхищение след като вече се бях върнала, но със сигурност пътуването си струваше.